Бригаридското движение - минало незабравимо!
Бригадирското придвижване в Народна Република България е проведено изпращане на отряди от младежи (ученици, студенти, войници) или служащи и чиновници по време на плановата стопанска система за осъществяване на избрана работа на обекти от селското стопанство или индустрията, нормално за недълъг интервал от време. В рамките на бригадирското придвижване са издигнати значими шосейни и железопътни линии, язовири, електроцентрали, далекопроводи, промишлени предприятия, публични здания, осъществени са голям брой залесителни мероприятия, като огромна част от тези обекти към момента се употребяват.
През първия стадий от бригадирското придвижване бригадири вземат участие в строителството на град Димитровград, десетки жилища, химически фабрики, фабриката „ Вулкан “, азотно-торовия цех, пътната мрежа на днешната община Димитровград, както и обекти в цяла България: пътя през Прохода на Републиката, железопътни линии (Ловеч – Троян, Перник – Волуяк, Самуил – Силистра), язовирите „ Александър Стамболийски “, „ Георги Димитров “, дигата на река Марица, и други През втория стадий бригадите се изпращат в помощ на първо място на селското стопанство, както и в промишлени предприятия и строителството при потребност и се смятат за значим миг в работата на ДКМС с учащата юноша.
За начало на проведеното бригадирско придвижване се приема 5 август 1946, когато 2075 бригадири стартират прокопаването на първокачествен шосеен път през прохода Хаинбоаз, получил названието Проходът на републиката. Откриването на националната бригада става на 5 август 1946 година За настаняване на бригадирите е построен лагер за 2000 души. Оказва се, че искащите са повече и се постанова връщането на малолетните. В последна сметка присъединяване в бригадата вземат 2085 души. За пълководец е назначен Пенчо Кубадински – по-късно изтъкнат комунистически водач. Освен младежи, в бригадата вземат участие и 140 партизани, 48 фронтоваци и 22 политически пандизчии. Първият стадий е до края на 1946 година През 1947 година стартира втори, 6-месечен стадий, в който се работи на 2 смени. Участват над 18 000 души, разпределени в 18 лагера.
Някои от тези градежи се вписват в живота на поколението като героично начало на цяла строителна ера – жп линията Перник-Волуяк за транспортиране на каменните въглища от мина „ Перник “, жп линията Ловеч-Троян – на горската, селскостопанската и промишлената продукция от този регион, жп линията Самуил-Силистра – на „ хляба на народа “ от Добруджа.
През идващите години режимът все по-масово употребява бригадирския труд, с цел да компенсира неуспеха на стопанската си политика, най-много в селското стопанство. През 1970 година излиза решение на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия за образуване на ново младежко бригадирско придвижване. То се показва в летни и есенни училищен и студентски бригади за помощ най-вече в строителството и селското стопанство. За разлика от първия стадий, новото бригадирско придвижване е единствено официално на доброволни начала, а на практика е наложително, като освобождението от присъединяване става единствено по уважителни аргументи. Бригадирският труд този път се заплаща доста по-ниско от нормалните заплати в градовете, като на процедура в доста случаи това е официално и бригадирите не получават нищо – парите се присвояват от комсомолското управление или локални икономически функционери.
Отказът от присъединяване в бригадите – без значение от формалното наименование „ доброволни юношески бригади “ – води освен до комсомолски, само че и до административни санкции, включително изключване от образователно заведение. Неприятности заплашват и тези, които намерено изричат подозрения в действителната доброволност на бригадите, нормално такива персони са обявявани за „ неблагонадеждни “ и по-нататъшното им развитие – обучение или работа, се попречва.
Липсата на справедлива оценка за социалистическия интервала на страната дава своето отражение и върху бригадирското придвижване. Като рожба на тоталитарната система то продължава да бъде отричано. Днес историята на бригадирското придвижване е показана само в непрекъснатата експозиция в отдел „ Нова и най-нова история “ на Историческия музей в Димитровград.
Инфо: www.bgspomen.com
